Според Конвенцията ан ООН за правата на детето висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. Държавите – страни по конвенцията се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители, законни настойници или на другите лица, отговорни по закон за него, и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки. (Член 3)
Държавите – страни по конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответствуващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. Държавите – страни по конвенцията, в съответствие с националните условия и в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица,отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ и програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.(Член 27)
Конвенцията на ООН за правата на детето и двата факултативни протокола са ратифицирани от Република България и съгласно Конституцията представляват част от вътрешното право на страната.
Според международното и националното законодателство, децата имат право на най-добър стандарт на живот, който отговаря на нуждите на тяхното физическо, умствено и духовно развитие.
Тези фотографии показват реалността на живота на децата в ромската махала в град Благоевград.
Автор: Йоана Величкова, ученичка в 12 клас, ЕГ “ Акад. Л.Стоянов“ от Благоевград
Въпроси за рефлексия:
1/ Намерете текстове от Конституцията на Република България и от Закона за закрила на детето, които се отнасят до правото на детето на добър стандарт на живот, чиста околна среда, развитие и благополучие.
2/ Кои са бариерите пред подобряване на жизненото равнище на някои деца в страната? Защо родителите на някои деца и държавата не могат да се справят с тази задача?