Член 2 от Всеобщата декларация за правата на човека, гласи:
„Всеки човек има право на всички права и свободи, провъзгласени в тази Декларация, без никакви различия, основани на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален или социален произход, материално, обществено или друго положение.“
Обществото ни налага „норми“ за разделението на половете и стила им на обличане. Мъжете трябва да носят костюми с вратовръзки, жените – поли и токчета. Да видиш противоположното е немислимо. Това, което спира милиони хора да изразяват себе си чрез стила си на обличане е страхът. Страхът да не бъдеш обект на подигравки и обсъждане. Страхът да не останеш отхвърлен от обществото. Страх, който ти сам си поставяш. Мисловни граници, които всички хора имат и заради които тези норми все още съществуват. Всичко е само в нашата глава и е крайно време да захвърлим тези стереотипи и да осъзнаем, че без значение кой как изглежда и по какъв начин се облича – всички сме хора. Всички сме равни и без значение дали нося пола или костюм с вратовръзка, именно различията ми са това, което ме прави уникалния човек, който съм.
Автопортрет. Автор: Михаела Георгиева, 11 клас, ПГПЧЕ „Петър Богдан“, Монтана
Въпроси за рефлексия:
- Какво включва свободата на изразяване? Изборът на облекло има ли отношение към свободата на изразяване?
- Били ли сте свидетел на тормоз , основан на стила на обличане на някого?