Член 27 от Всеобщата декларация за правата на човека гласи:   Всеки човек има право свободно да участва в културния живот на обществото, да се наслаждава на изкуствата, да участва в научния напредък и да се ползва от неговите достижения.

Процъфтяването на творческото многообразие изисква пълно прилагане на културните права, както са определени във Всеобщата декларация за правата на човека и Международния пакт за икономически, социални и културни права.

Всички хора имат право да изразяват себе си и да създават и разпространяват своята работа;  имат право да участват в културния живот по свой избор и да провеждат свои собствени културни практики, при спазване на правата на човека и основните свободи.

Възпрепятстването или затрудняването на определени групи хора – хора с ниски доходи, хора с увреждания или хора от малцинствата – да се възползват постепенно от своите икономически, социални, образователни и културни права има последици за общото благосъстояние на хората и общностите и за запазването на техните идентичности. А всяко ограничаване на аспектите на тяхната културна идентичност, които са в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз, наред с икономическите и социалните неравенства, може да стане причина за социално изключване.

Автор: Виктория Дамянова, ученичка от град Монтана

Въпроси за рефлексия:

1. Какви са възможностите за участие в културния живот във вашия град?

2. Кои фактори улесняват участието в творчески дейности?

3. Имат ли хората от малцинствените групи собствени творчески центрове, клубове и места, в които да развиват своята културна идентичност?

чл.3 от Всеобщата декларация за правата на човека гласи: „Всеки има право на живот, свобода и лична сигурност“.

Чл. 29. от Конституцията на България гласи:

1) Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация.

Това се отнася и до всякакви форми на злоупотреба и тормоз. Онлайн тормозът е злоупотреба, която се случва в интернет. Това може да се случи на всяко устройство, което е свързано с мрежата, като компютри, таблети и мобилни телефони. И може да се случи навсякъде в кибер пространството, включително в социалните медии, в онлайн игри, в чат или в други текстови съобщения.  Това е повтарящо се поведение, целящо сплашване, ядосване или засрамване на потърпевшите. Включва разпространяване на лъжи или публикуване на неприлични снимки на някого в социалните мрежи; изпращане на обидни съобщения или заплахи през платформите за съобщения; както и изпращане на злонамерени съобщения под чужда самоличност на други хора.

Въпроси за рефлексия:

• Какви са различните форми на онлайн тормоз?
• Кое законодателство в страната се отнася до онлайн тормоз и каква защита дава на жертвите?
• Какви мерки за сигурност могат да се приложат, за да се избегне рискът от онлайн тормоз?

Съгласно член 4 от Конвенцията за правата на хората с увреждания, държавите-страни по тази Конвенция се задължават да гарантират и насърчават пълното осъществяване на всички човешки права и основни свободи за всички хора с увреждания без каквато и да е дискриминация на базата на увреждане. За тази цел държавите  вземат предвид защитата и насърчаването на човешките права на хората с увреждания във всички политики и програми.

Хората с увреждания трябва да се ползват със същите права като всички останали граждани. Всеки има право на щастие и осъществяване на мечтите си. Тези снимки показват хора с умствени и физически увреждания по време на лятната им ваканция на морето. Нещо, което рядко се среща по нашите плажове.

Автор: Калоян Величков, 7 клас, 2 СОУ „Д.Благоев“, Благоевград

Въпроси за размисъл:

1/ Кое национално законодателство се отнася до правата на хората с увреждания?

2/ Кои са основните пречки пред интеграцията на хората с увреждания в обществото?

Още снимки по темата от този автор:

Околна среда и управление на отпадъците

Животът сред голямо количество отпадъци е едва ли не прието за нормално в ромските махали. Преките причини са лоша инфраструктура, липса на регулация и нерегламентирано струпване на отпадъци в жизнената среда на хората от ромските махали. Лошото управление на отпадъци застрашава здравето на хората, в това число на децата, които свикват с тази среда, след като игрите и детството им преминават в нея.

Автор: Йоана Величкова, ученичка в 12 клас, ЕГ “ Акад. Л.Стоянов“ от Благоевград

Въпроси за рефлексия:

1/ Кои международни и национални документи се отнасят до управлението на отпадъците и осигуряването на чиста жизнена среда на населението?

2/ Кои положения от Конвенцията на ООН за правата на детето се отнасят до децата, които живеят в замърсена околна среда?

Още снимки от ромската махала в град Благоевград:

Според международното и националното законодателство, децата имат право на най-добър стандарт на живот, който отговаря на нуждите на тяхното физическо, умствено и духовно развитие.

Тези фотографии показват реалността на живота на децата в ромската махала в град Благоевград.

 Автор: Йоана Величкова, ученичка в 12 клас, ЕГ “ Акад. Л.Стоянов“ от Благоевград

Според международното и националното законодателство, децата имат право на най-добър стандарт на живот, който отговаря на нуждите на тяхното физическо, умствено и духовно развитие.

Тези фотографии показват реалността на живота на децата в ромската махала в град Благоевград.

 Автор: Йоана Величкова, ученичка в 12 клас, ЕГ “ Акад. Л.Стоянов“ от Благоевград

Според международното и националното законодателство, децата имат право на най-добър стандарт на живот, който отговаря на нуждите на тяхното физическо, умствено и духовно развитие.

Тези фотографии показват реалността на живота на децата в ромската махала в град Благоевград.

 Автор: Йоана Величкова, ученичка в 12 клас, ЕГ “ Акад. Л.Стоянов“ от Благоевград

Конвенцията на ООН за правата на детето

Държавите – страни по конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответствуващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. Държавите – страни по конвенцията, в съответствие с националните условия и в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица,отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ и програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.(Член 27)

Конвенцията на ООН за правата на детето и двата факултативни протокола са ратифицирани от Република България и съгласно Конституцията представляват част от вътрешното право на страната.

Според международното и националното законодателство, децата имат право на най-добър стандарт на живот, който отговаря на нуждите на тяхното физическо, умствено и духовно развитие.

Тези фотографии показват реалността на живота на децата в ромската махала в град Благоевград.

 Автор: Йоана Величкова, ученичка в 12 клас, ЕГ “ Акад. Л.Стоянов“ от Благоевград

Въпроси за рефлексия:

1/ Намерете текстове от Конституцията на Република България и от Закона за закрила на детето, които се отнасят до правото на детето на добър стандарт на живот, чиста околна среда, развитие и благополучие.

2/ Кои са бариерите пред подобряване на жизненото равнище на някои деца в страната? Защо родителите на някои деца и държавата не могат да се справят с тази задача?

Според Конвенцията ан ООН за правата на детето висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. Държавите – страни по конвенцията се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители, законни настойници или на другите лица, отговорни по закон за него, и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки. (Член 3)

Държавите – страни по конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответствуващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. Държавите – страни по конвенцията, в съответствие с националните условия и в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица,отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ и програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.(Член 27)

Конвенцията на ООН за правата на детето и двата факултативни протокола са ратифицирани от Република България и съгласно Конституцията представляват част от вътрешното право на страната.

Според международното и националното законодателство, децата имат право на най-добър стандарт на живот, който отговаря на нуждите на тяхното физическо, умствено и духовно развитие.

Тези фотографии показват реалността на живота на децата в ромската махала в град Благоевград.

 Автор: Йоана Величкова, ученичка в 12 клас, ЕГ “ Акад. Л.Стоянов“ от Благоевград

Въпроси за рефлексия:

1/ Намерете текстове от Конституцията на Република България и от Закона за закрила на детето, които се отнасят до правото на детето на добър стандарт на живот, чиста околна среда, развитие и благополучие.

2/ Кои са бариерите пред подобряване на жизненото равнище на някои деца в страната? Защо родителите на някои деца и държавата не могат да се справят с тази задача?

За агресията и насилието в училище

Насилието и тормозът са нарушения на правата на човека. Те са проблем със сериозни психически и физически въздействия върху жертвите.

Авторите на този филм за училищното насилие и тормоз са ученици от Благоевград, които искат обърнат внимание на сериозността на проблема. Те искат да кажат, че правата идват с отговорности.

Всеки носи отговорност да създаде безопасна среда, като се противопоставя на всеки един случай на насилие и тормоз. Когато училищата и общностите не реагират, за да спрат тормоза, те не изпълняват отговорността си да защитят правата на жертвата. Учениците също имат отговорност да защитават правата на другите като директно защитават жертвата и се противопоставят на насилниците или като докладват на училищното ръководство за поведението на насилниците. Когато всички реагират незабавно с подходящи действия, тормозът в училище няма да има почва.

По отношение на тормоза в училище, трябва да знаете, че

• Тормозът не е „просто шега“, а насилие, което причинява страдание, унижение, самота и изолация.
• Тормозът не е „част от системата“ и не трябва да се приема. Само като се противопоставят на тормоза, хората могат да променят нещата.
• Никой не заслужава да бъде тормозен. Ако сте жертва на тормоз, не мислете, че проблемът е във вас.
• Ако ви тормозят, реагирайте!
• Не си затваряйте очите, не оставяйте насилника да продължава с тормоза над вас или над други.
• Не изолирайте себе си!
• Подкрепете този, когото тормозят!

Автори: Стилиян Дончев, Теодора Димитрова, ученици от 7-мо СУ „Кузман Шапкарев“, Благоевград